Речник

Хранителен режим със специално подбрана по количество, състав, енергийна стойност и кулинарна обработка храна, обикновено с лечебна цел.

Лечебен метод за въздействие чрез диета. Цел: да щади и улеснява дейността на храносмилането и други заболели органи, да стимулира и нормализира нарушени функции и др.

Лечение с растителни дроги, употребявани външно или вътрешно като отвари, настойки, екстракти, чайове и др. Предимство на билколечението са сравнително по-мекото действие и благоприятното съчетание на веществата в растението, недостатък - променливото съдържание на активни вещества и трудното стандартизиране. При силнодействащи съставки (алкалоиди и др.) се предпочитат изолирани от растенията и стандартизирани препарати. Билколечението е познато от древността. България е богата с лекарствени растения. Фармацевтичната промишленост използва някои лечебни растения за получаване на лекарствени средства.

Лекарства, увеличаващи отделянето на натрий и вода с урината. Коригират нарушения на водно-солевата обмяна и намаляват отоци от различен произход (при сърдечна недостатъчност, бъбречни и чернодробни заболявания). Имат и антихипертензивно действие. Ацетазоламид, хидрохлоротиазид, хлорталидон, фуроземид, етакринова киселина, индапамид и др.

Загуба на апетит. Нервно-психична анорексия - разстройство на хранителното поведение (главно у девойки), характеризиращо се с настойчиво ограничаване на храната при видимо ниско, дори застрашаващо живота телесно тегло. Гладуването е възможно да бъде прекъсвано от неконтролирано свръхмерно поглъщане на храна, последвано най-често от самопредизвикано повръщане. При тежки форми и липса на лечение (психотерапия, специален режим на хранене и др.) животът на болните е застрашен.

Силно повишен апетит на психична основа. Предимно при млади, емоционално лабилни жени. Може да протече циклично, като фазите на преяждане се последват от фази на предизвикано повръщане или диария с резки колебания в телесното тегло. Може да се съчетае с анорексия.

Усещане, свързано с необходимост от приемане на храна. Причина - промени в химичния и хормоналния състав на кръвта. Контролира се от хипоталамуса като част от цялостна система, регулираща храненето. Усилва се или отслабва от условно- и безусловнорефлексни влияния - вид и мирис на храната и др.; намалява или изчезва при умора, болести, стрес, засилва се при физическа работа и др

Прекомерно отлагане на мастна тъкан по цялото тяло или в отделни части. Причини - прехранване, ендокринни нарушения, намалена физическа активност, наследствени фактори и др. Налице е при надвишаване на нормалното тегло на човека с 10-15 % и повече; по-често у жени над 40 г. Претоварва сърдечносъдовата система, предразполага към образуване на камъни в жлъчните пътища и бъбреците, към атеросклероза, хипертонична болест, захарен диабет, намалява продължителността на живота.

Нискомолекулни органични вещества, необходими в минимални количества за нормалната жизнена дейност на човека и животните. Необходимостта от тях е обоснована през 1880 от руския учен Н. И. Лунин. През 1912 К. Функ изолира от оризовите люспи съдържащо аминна група вещество, което лекува болестта бери-бери, и го нарича витамин ("амин на живота"). Днес са известни около 30 витамини. Влияят на растежа, обмяната на веществата, функциите на имунната, нервната, ендокринната система, кръвообразуването, кръвосъсирването и др. Съдържат се предимно в растенията; някои витамини се синтезират от чревните бактерии, могат да се образуват в организма от провитамини (каротини, стерини). Биват мастноразтворими (А, D, Е, К) и водноразтворими (С и група В). Потребностите от витамини са по-големи при бременност, кърмене, интензивна физическа и умствена работа, инфекциозни болести и др. Недостигът или липсата им води до болестни състояния - хипо- и авитаминози; прекомерният прием (главно на А и D) - до хипервитаминози. Много витамини, използвани като лекарства, се получават чрез химичен и микробиологичен синтез.

Извънсистемна единица за количество топлина. Използвани са 15-градусна калория, равна на 4,1855 J, средна калория - 4,1897 J, международна калория - 4,1868 J, термохимична калория - 4,1840 J

Усещане, възникващо при въздействие на водоразтворими вещества върху вкусовите рецептори, разположени във вкусови луковички на езика. Породените нервни импулси се предават по сетивни нервни влакна до мозъчния отдел на вкусовия анализатор. Основните вкусови усещания са за сладко и горчиво (рецепторите са разположени в основата на езика), за кисело и солено (рецепторите са по върха и страничните ръбове на езика); значение имат и миризмата, температурата и други качества на дразнителя. Вусът влияе на апетита и храносмилането.

Природни високомолекулни органични вещества, съдържащи въглерод, водород, кислород, азот, често сяра, понякога фосфор и желязо. Макромолекулата им е изградена от голям брой остатъци от над 20 вида аминокиселини, свързани амидно (пептидно) в дълги полипептидни вериги (...NHRCONHR'CONHR''CO...). Белтъците са голяма група - различават се по вида и броя, по начина на свързване и пространственото разположение на аминокиселинните остатъци във веригите. Специфични са за всеки организъм - при вкарване в него на чужди белтъци (микроорганизми и токсините им, присаждане на органи) имунната система реагира, като изработва антитела, способни да унищожат болестотворния агент или да отхвърлят присадката. Повечето са неразтворими във вода, разтворимите образуват колоидни разтвори. Биват прости или протеини (албумини, глобулини, проламини) - при хидролиза дават само аминокиселини, и сложни или протеиди (нуклеопротеиди, липопротеиди, гликопротеиди и др.) - комплекси с други вещества. По форма на макромолекулите са глобулни (кълбовидни) и фибрилни (нишковидни). Белтъците са съставна част на протоплазмата и чрез тях се извършват основните жизнени процеси; някои са градивен елемент, други имат специфични функции (ензими, хормони, хемоглобин, антитела). Важна съставна част на храните. Приложение - в текстилната, кожарската промишленост, за желатин, туткал (от кости), за някои пластмаси, лекарства.

Сложни смеси от естери на глицерола и висшите мастни киселини (глицериди); важна съставна част на животинските и растителните тъкани. По-леки от водата, неразтворими в нея, разтварят се в органични разтворители; при нагряване с основи дават глицерол и соли на мастни киселини (осапунване); при престояване гранясват. Биват твърди, полутвърди и течни (масла). Течните мазнини чрез хидрогениране се превръщат в твърди. Големи количества мазнини има в семената на някои растения (соя, лен, слънчоглед и др.), а при животните и човека - в подкожния слой, в костния мозък, в коремната кухина и др. Приемат се чрез храната или се синтезират. Мазнините са основна храна; при обмяната на веществата се превръщат във вода и въглероден диоксид и се отделя голямо количество енергия (при човек около 9 J от 1 g мазнини). Натрупват се като резерв, служат за изолатор (на топлина и др.), градивен елемент са на клетъчната мембрана и др. Приложение - в хранително-вкусовата и сапунената промишленост, за производство на безири, смазочни материали, в козметиката и др.

Органични съединения, чийто състав обикновено съответства на формулата Cn(H2O)m или на CnH2mOm. По строеж биват монозахариди (глюкоза, фруктоза), дизахариди (захароза, лактоза), полизахариди (целулоза, нишесте, гликоген). Едни от най-важните природни съединения, повечето се синтезират в зелените растения при фотосинтезата. Основна храна и скелетен материал (целулоза, хитин) за организмите. Използват се като хранителни продукти (1 g въглехидрати отделя около 17 J енергия), в химическата, биотехнологичната, хартиената, текстилната промишленост и медицината.

Независима единица от интегрирани и взаимносвързани структури. Специфично свойство на организма е неговата способност към саморегулация. Устройството на отделните органи и органните системи се описват от анатомията; жизнената дейност и функцията на органите на организма се изследват от физиологията.

Карбоксилни киселини, съдържащи в молекулата си аминогрупа – NH2. Алфа-аминокиселините са структурен елемент на белтъчните молекули (20 на брой). Безцветни кристални вещества с амфотерни свойства. Широко разпространени - изграждат белтъци, ензими, хормони, витамини; основно място в азотния обмен на живите организми. Растенията и много микроорганизми синтезират необходимите им аминокиселини, животните и човекът не са способни да образуват т.нар. незаменими ?-аминокиселини, а ги набавят чрез храната. Промишлено синтезираните аминокиселини се използват за производство на багрила, лекарства, полиамидни влакна и др.

Съвкупност от хранителни продукти (натурални и обработени), които задоволяват градивните, енергийните и защитните потребности на организма и не предизвикват отравяне или заболяване.

Съвкупност от биологични процеси, при които организмът приема и оползотворява определени вещества от околната среда с цел поддържане на живота, растежа, правилното функциониране на органите и продукцията на енергия. В зависимост от типа на хранене се различават автотрофни организми и хетеротрофни организми. Основно изискване е храненето на човека да бъде рационално и балансирано - постига се чрез максимално разнообразие и подходящи съотношения и количества на приеманата храна. Денонощни потребности за мъж на възраст 30-60 г. с телесна маса 70 kg при умерено физическо натоварване (13 MJ): белтъци - около 12 енергийни процента (90 g), мазнини - около 25-30 енергийни процента (86 g), въглехидрати - около 58 енергийни процента (450 g). Най-малко 1/2 от белтъците трябва да е от животински произход - съдържат незаменими аминокиселини, жизненоважни за организма. Растителните масла доставят ценни ненаситени мастни киселини, трябва да са около 60 % от мазнините, в зряла възраст - и повече. Плодовете и зеленчуците внасят витамини, минерални соли и баластни вещества, регулиращи храносмилането. Храненето бива също предпазно-професионално и лечебно (диетично). Неправилното хранене води до болестни прояви: недоимъчни състояния (хипо- и авитаминози, алиментарна дистрофия, маразъм, квашиоркор, ендемична гуша, кариес, рахит и др.), заболявания от прехранване и дисбаланс на хранителните вещества (затлъстяване, атеросклероза, хипертония, исхемична болест на сърцето, рак и др.). Разработени са хранителни дажби, хранителни режими и диети за различни възрастови, професионални и други групи от населението.

Прекомерно отлагане на мастна тъкан по цялото тяло или в отделни части. Причини - прехранване, ендокринни нарушения, намалена физическа активност, наследствени фактори и др. Налице е при надвишаване на нормалното тегло на човека с 10-15 % и повече; по-често у жени над 40 г. Претоварва сърдечносъдовата система, предразполага към образуване на камъни в жлъчните пътища и бъбреците, към атеросклероза, хипертонична болест, захарен диабет, намалява продължителността на живота.

Продукти от растителен и животински произход, които съставят човешката храна. Животинските хранителни продукти са главен източник на белтъци, съдържат мазнини, някои витамини, калциеви и фосфорни соли и по-малко въглехидрати. Растителните хранителни продукти имат малко белтъци (с изключение на варивата); те са главен източник на въглехидрати, витамини, минерални соли и баластни вещества. Термичната обработка на хранителните продукти разрушава някои витамини, главно витамин С - желателно е тя да е по-кратка, а плодове и зеленчуци да се приемат предимно сурови. Хранителните продукти са изложени на гниене и ферментация; за да се удължи трайността им, се подлагат на пастьоризация и консервиране.

Пресни и консервирани храни за деца от различни възрасти, с повече аминокиселини, минерални соли и витамини. Хранителността на съставните продукти се запазва в най-висока степен чрез подходящи методи на обработка. Биват млечни, млечно-зърнени, плодови, зеленчукови, месни, рибни, месно-зеленчукови; обогатени и диетични

Група растения, които се използват за лечение и профилактика на болести при човека и животните. В българската народна медицина се прилагат под името билки. От известните растителни видове около 500 имат лечебни свойства. Съдържат активни химични вещества (алкалоиди, гликозиди, сапонини, флавоноиди, дъбилни вещества, етерични масла, витамини и др.) със специфично действие върху организма (седативно, сънотворно, наркотично, болкоуспокояващо, кръвоспиращо, антибиотично и др.). Някои лекарствени растения са отровни, когато се приемат над определени количества. Използват се обикновено изсушени, след първична обработка (чай, запарка, настойка, екстракт) или като суровина във фармацевтичната промишленост. Около 30 % от лекарствените форми (медикаменти) са от растителен произход (блатно кокиче, беладона, босилек, валериана, гипсофила, мак, мента, напръстник, пелин, пиретрум, татул, салвия и др.).